Спомен за една измислена

Poetry

644 0 6

Твоето лице съм аз забравил,

или може би нарочно си го скрила?

Не помня къде съм си оставил

любовта, която за мен бе сътворила.

Само спомен е останал в мен,

спомен, започващ да бледнее.

И тъгувам. Оставам завинаги ранен

с душа, която все за теб копнее.

И от всичко вече съм се уморил,

макар че всяка нощ по теб бленувам

Ала щом от паметта си аз съм те изтрил,

едва ли вече съществувам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vesival (Весела)

Силен финал!

2007-10-20T01:56:56+03:00
Aske (Петя Косева)

Случват се и тъжно работи...много ми харесаха последните 2 строфи

2007-10-19T16:48:23+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно , тъжно стихотворение.
С много обич, Християнино.

2007-10-19T15:59:38+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

ДА, замислящо, браво!!!
ПОЗДРАВ!!!

2007-10-19T13:56:37+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Поздрав! Хареса ми!

2007-10-19T13:03:45+03:00