Глухите, светнали улици
остро приличат на морски.
Стъпвам по тях, а катурват се
пътьом тръпчиви въпроси
за хора, цветя и приятели,
за сини крила на море,
за тежки писма неизпратени
и четвърт бутилка абсент.
Умора ме сритва в гръбнака
и моята кръв левитира.
Над дъх на изпотено лято
една равносметка събирам.
Протака се хладната зима,
но пак замирисва на лято.
И някога пак ще ме има
сред хора, цветя, непознати...
© Елена Биларева Все права защищены
Само с абсент се получава
Слънчеви поздрави, Ели!