Глухите, светнали улици
остро приличат на морски.
Стъпвам по тях, а катурват се
пътьом тръпчиви въпроси
за хора, цветя и приятели,
за сини крила на море,
за тежки писма неизпратени
и четвърт бутилка абсент.
Умора ме сритва в гръбнака
и моята кръв левитира.
Над дъх на изпотено лято
една равносметка събирам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up