Спомени
1K
0
0
Спомени…
Вървя изгубен към безкрая
и чакам да те срещна, принцесо моя.
Бях със теб толкова време,
нямам сили сега да спра
да те искам през деня и нощта.
Минават годните скучни,
а спомените растат мъчни.
Но аз съм силен, без теб ще се боря,
ще бъда с друга и тя ще е моя.
Предава ме няколко пъти,
простих толкова лъжи
и да се боря за тебе - НЕ,
нещо ми казва: „Остави”, „Престани”,
смисъл няма, „Разбери”!
Момчето със счупено сърце ще бъда…
някъде в безкрая, принцесо моя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Василева Все права защищены
