Спомени…

Вървя изгубен към безкрая

и чакам да те срещна, принцесо моя.

 Бях със теб толкова време,

нямам сили сега да спра

да те искам през деня и нощта.

 Минават годните скучни,

а спомените растат мъчни.

 Но аз съм силен, без теб ще се боря,

ще бъда с друга и тя ще е моя.

 Предава ме няколко пъти,

простих толкова лъжи

и да се боря за тебе - НЕ,

нещо ми казва: „Остави”, „Престани”,

смисъл няма, „Разбери”!

 Момчето със счупено сърце ще бъда…

някъде в безкрая, принцесо моя.