Feb 12, 2010, 9:54 AM

Спомени

  Poetry
1K 0 0

   Спомени…

 

Вървя изгубен към безкрая

и чакам да те срещна, принцесо моя.

 Бях със теб толкова време,

нямам сили сега да спра

да те искам през деня и нощта.

 Минават годните скучни,

а спомените растат мъчни.

 Но аз съм силен, без теб ще се боря,

ще бъда с друга и тя ще е моя.

 Предава ме няколко пъти,

простих толкова лъжи

и да се боря за тебе - НЕ,

нещо ми казва: „Остави”, „Престани”,

смисъл няма, „Разбери”!

 Момчето със счупено сърце ще бъда…

някъде в безкрая, принцесо моя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....