Спомени
857
0
2
Валеше много силно!
А ние с теб стояхме на дъжда -
там за първи път се роди любовта,
как топли бяха прегръдките, целувките…
И днес отекват дълбоко в мен.
Щом погледна през прозореца
и зърна две сърца - сърца,
които горят да слеят душите си в една.
Трябваше да предположа!
И нишките на тайните да разплета.
Забравих, че когато мъжът реши да
се сбогува - най-силно целува!
Всички ми казваха – виж го!
Сочеха те с пръст. Не спираха.
А днес сочат мен - вижте я!
Вижте онази наивната, глупавата
и я запомнете добре – тя търси
зад всяко едно лице - сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Апостолова Все права защищены
