12 сент. 2009 г., 16:21

Спомени от сегашните дни...

923 0 4



Цигара след цигара,
кълбо дим
и малко сива пепел.
Песен тъжна,
ноти, струни
и плачеща китара.
Глътка бира
и жажда за свобода.
Четири стени
и филм черно–бял.
Човек, сълза
и много тъга.
Болка, скръб
и сюжет познат.
Един самотник,
една жена.
Думи тежки
и крясъци безброй.
Любов,
раздяла и
два пътя с посока различна.
Без „сбогом” ,
без прегръдка дори.
Само със спомени,
от сегашните дни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинска красота
  • Хареса ми.
  • Пазарджик е от любимите ми градове по много причини (стара любов, добро познанство с поетът Иван Есенски, конкурси и др.). Дано се справиш с предизвикателството на белия лист, да го наситиш с желанията и мислите си, изказани по поетичен начин. Успех, адашче (аз съм Ивайло, но близките ме наричат...)
  • наситено безглаголие

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...