12.09.2009 г., 16:21

Спомени от сегашните дни...

921 0 4



Цигара след цигара,
кълбо дим
и малко сива пепел.
Песен тъжна,
ноти, струни
и плачеща китара.
Глътка бира
и жажда за свобода.
Четири стени
и филм черно–бял.
Човек, сълза
и много тъга.
Болка, скръб
и сюжет познат.
Един самотник,
една жена.
Думи тежки
и крясъци безброй.
Любов,
раздяла и
два пътя с посока различна.
Без „сбогом” ,
без прегръдка дори.
Само със спомени,
от сегашните дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинска красота
  • Хареса ми.
  • Пазарджик е от любимите ми градове по много причини (стара любов, добро познанство с поетът Иван Есенски, конкурси и др.). Дано се справиш с предизвикателството на белия лист, да го наситиш с желанията и мислите си, изказани по поетичен начин. Успех, адашче (аз съм Ивайло, но близките ме наричат...)
  • наситено безглаголие

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...