Спомени превърнати във прах
1.2K
0
0
Не искам аз да идвам във съня ти,
да бъда гост нечакан, нежелан!
Не искам пак да прося любовта си
и с теб да съм, но пак да бъда сам.
Уви! Така решила бе съдбата
за зло или добро ни раздели.
Ти нейде с друг ще продължиш играта,
ще продължа със друга може би.
Дали ще ни е лесно да забравим?
А споменът дали ще ни боли?
Дали в сърцето огънят запален
след нашата раздяла ще гори?
Аз ще те помня винаги такава
каквато те обичах-с твоя смях,
със устни огнени като жарава!
Но всичко днес превърна се във прах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
