Спомени превърнати във прах
1.2K
0
0
Не искам аз да идвам във съня ти,
да бъда гост нечакан, нежелан!
Не искам пак да прося любовта си
и с теб да съм, но пак да бъда сам.
Уви! Така решила бе съдбата
за зло или добро ни раздели.
Ти нейде с друг ще продължиш играта,
ще продължа със друга може би.
Дали ще ни е лесно да забравим?
А споменът дали ще ни боли?
Дали в сърцето огънят запален
след нашата раздяла ще гори?
Аз ще те помня винаги такава
каквато те обичах-с твоя смях,
със устни огнени като жарава!
Но всичко днес превърна се във прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
