Не искам аз да идвам във съня ти,

да бъда гост нечакан, нежелан!

Не искам пак да прося любовта си

и с теб да съм, но пак да бъда сам.

Уви! Така решила бе съдбата

за зло или добро ни раздели.

Ти нейде с друг ще продължиш играта,

ще продължа със друга може би.

Дали ще ни е лесно да забравим?

А споменът дали ще ни боли?

Дали в сърцето огънят запален

след нашата раздяла ще гори?

Аз ще те помня винаги такава

каквато те обичах-с твоя смях,

със устни огнени като жарава!

Но всичко днес превърна се във прах!