Спомени в шепи
мечтите пръскам като капки.
Времето не ме променя,
една и съща си оставам.
Мога само във мечтите
да се скрия от сивотата,
от кошмарния плен на бита,
като в прекрасния мир
на своята душа отида.
И звучи симфония от чувства,
нахлуват ярки спомени -
лъчи от слънчевата младост.
Събирам ги във шепи
като разпилени зърна
от красива огърлица.
С това съм аз богата,
те стоплят ми душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Т Все права защищены
