Спомените спят

18 сент. 2021 г., 22:33

Поэзия » Любовная

221 0 2

Във онзи град старинен,

където спомените спят,

порталът е отворен

и бели облаци летят.

Реката зашумява –

красива, странна и добра!

И времето се спира

с поклон пред тази красота!

А ти стоиш на хълма

с коси от златни класове,

в очите ти е спряла

любов от други светове.

И онзи поглед мамещ,

трептящ във сините очи,

ту силен, ту затихващ,

лъчист – за мене е нали?

Но в миг изчезна всичко –

реката, хълма и брега,

а ти вълшебно, бавно

превърна се във светлина.

Отново се събудих,

за мен изгрява дълъг ден,

отново те загубих,

но знай, че винаги си с мен!

Мария Мустакерска

MariaMustakerska (Maria Mustakerska)

2021-09-21T18:04:12+03:00

Довереница (Дочка Василева), много благодаря за коментара!
Довереница (Дочка Василева)

2021-09-21T00:34:23+03:00

Уви така е вярно- ограбва ни денят
сънят пък награждава, но кратък е мигът.