Спомените спят
Спомените спят
Във онзи град старинен,
където спомените спят,
порталът е отворен
и бели облаци летят.
Реката зашумява –
красива, странна и добра!
И времето се спира
с поклон пред тази красота!
А ти стоиш на хълма
с коси от златни класове,
в очите ти е спряла
любов от други светове.
И онзи поглед мамещ,
трептящ във сините очи,
ту силен, ту затихващ,
лъчист – за мене е нали?
Но в миг изчезна всичко –
реката, хълма и брега,
а ти вълшебно, бавно
превърна се във светлина.
Отново се събудих,
за мен изгрява дълъг ден,
отново те загубих,
но знай, че винаги си с мен!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
