Спомни си
Спомни си за добрите времена,
когато млади, влюбени горяхме,
изпълнени с копнеж, без суета
ний през света усмихнати вървяхме.
Спомни си за онези времена,
за неродената ни рожба си спомни,
за мъничкия ни уютен свят,
готов съдбите ни да подслони.
Спомни си и с усмивка и с печал -
в очите ми със нежност погледни,
сълзите ми сбери във топла длан
и за самотни дни ги запази.
Умора, самота, ненужен фарс
живота ни изпълват безвъзвратно -
от мисли не заспиваме в нощта
и борим се със времето превратно.
Не ме оставяй тази нощ сама
с разбитото ми страдащо сърце,
не виждаш ли, ранена любовта
завръща се отново да ни събере.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
