Спомни си
Спомни си за добрите времена,
когато млади, влюбени горяхме,
изпълнени с копнеж, без суета
ний през света усмихнати вървяхме.
Спомни си за онези времена,
за неродената ни рожба си спомни,
за мъничкия ни уютен свят,
готов съдбите ни да подслони.
Спомни си и с усмивка и с печал -
в очите ми със нежност погледни,
сълзите ми сбери във топла длан
и за самотни дни ги запази.
Умора, самота, ненужен фарс
живота ни изпълват безвъзвратно -
от мисли не заспиваме в нощта
и борим се със времето превратно.
Не ме оставяй тази нощ сама
с разбитото ми страдащо сърце,
не виждаш ли, ранена любовта
завръща се отново да ни събере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дорика Цачева Всички права запазени
