Спомних си...
Споменът, препускал, в себе си ме върна,
за да ти кажа как съм те била,
за да ме имаш както си ме искал,
за да ме помниш, както ме боля!
Не вярвам в тебе вече... не препускам!
Не искам във небето да летя!
Не казвам на децата си пречисто...
да чакат сполетяна доброта!
Не моля Бога вече да пребъдеш,
но всеки миг благодаря...
за всичката му кръв, за да я видиш...
че с нея искам да вървя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
