Спор
Когато спорим, ти си неспокоен,
и може би си даже уязвим,
това със сила се опитваш да прикриеш
и слабостта прозира през цигарения дим.
И спорът е донякъде накъсан,
и на моменти скучно предвидим,
и на задаваните си въпроси,
защо лъжовно някак си мълчим.
И странно, ти избухваш не на място,
и сила демонстрираш със "замах",
а всъщност, тук на всички ни е ясно,
че слабост е това, а не - кураж.
И след това усещаш се погубен
и уязвим...
създал си си мираж,
но изводът за теб е труден -
дали да замълчиш или на глас
да защитаваш тези изхабени,
да се нервираш прималял,
да убеждаваш себе си и мене,
че пак си цял и пак си оцелял.
Но, истината някак си прозира,
и трудно се прикрива между нас,
защото, изворът на чувствата умира,
и знаем го прекрасно ти и аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
