Senni (Силвия)
162 1968
22 дек. 2007 г., 10:33

Спор 

  Поэзия » Любовная
1391 0 23

Когато спорим, ти си неспокоен,

и може би си даже уязвим,

това със сила се опитваш да прикриеш

и слабостта прозира през цигарения дим.

 

 

И спорът е донякъде накъсан,

и на моменти скучно предвидим,

и на задаваните си въпроси,

защо лъжовно някак си мълчим.

 

 

И странно, ти избухваш не на място,

и сила демонстрираш със "замах",

а всъщност, тук на всички ни е ясно,

че слабост е това, а не - кураж.

 

 

И след това усещаш се погубен 

и уязвим...

създал си си мираж,

но изводът за теб е труден -

дали да замълчиш или на глас

да защитаваш тези изхабени,

да се нервираш прималял,

да убеждаваш себе си и мене,

че пак си цял и пак си оцелял.

 

 

Но, истината някак си прозира,

и трудно се прикрива между нас,

защото, изворът на чувствата умира,

и знаем го прекрасно ти и аз.

 

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??