Спор между Разума и Сърцето
-Сърце, недей се увлича!
Не всеки, с когото се срещнеш, е твой брат или твоя сестра.
Само мъка ти носи това да обичаш...
Не ме карай да бъда твърде тиха и твърде добра...
-Но аз съм Сърце, аз не зная
омраза какво е тук, в студения свят.
Аз не мога, без да мечтая,
в снега си пазя един нежен пролетен цвят.
Недей, Сърце! Недей да рисуваш в плътния мрак силуети
и, за бога, недей да се влюбваш във тях!
За най-древните тайни недей да разпитваш морето.
Нямаш ли срам, не изпитваш ли страх?
Аз съм Сърце, аз неспирно рисувам,
морето само отправи към мене зов.
На страх или срам не робувам,
аз изпитвам само любов!
-О, я стига, Сърце!
Ти трябва само оставащите дни да броиш.
Не, този облак не е лице,
не се оплитай в мечти, няма как да летиш!
-Аз съм Сърце, остващите дни да броя не умея.
За мене всичко си има светло лице.
Разум, ти просто не смееш
да полетиш на свобода!
-Не ставай наивно, Сърце!
Не се мъчи да четеш по очите.
Не протягай нагоре ръце,
не се мъчи да откъснеш звездите!
-Аз не говоря с думи, а само с очите,
аз душите разчитам, мечтая без страх.
Не, не искам да откъсна звездите-
предпочитам да отида при тях!
-Стига, Сърце! Какво като палиш
свещи-надежди, които за една вечер изгарят?
Нима не виждаш-денят ти преваля,
а стихии твоите кули въздушни събарят?!
-Аз съм Сърце и заключено в мене
не искам парченцето обич да седи и прашасва.
С ласки смирявам необятната наша вселена
и не оставям надеждата в мен да угасне!
-Стига, Сърце! Само болка изпитваш, когато обичаш!
Стига! Като камък вече тежиш!
Тежиш и мене надолу повличаш...
Научи се поне да мълчиш!
****
-Къде си, Сърце? Защо замълча? Говори!
Да, разбрах-без тебе не мога.
Мечтай си на воля... и нека надеждата в тебе гори!
Измръзвам без тебе и твоя сгряващ и чист огън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Миднайт Все права защищены
