Спри да чакаш! Осмели се!

                                          Едно време познавах едно такова момче.

Хайде! Хайде! Стига чака!

До кога така ще блееш?
Ако още се помайваш,
в нищо няма да успееш.

Хайде, стига се помайва!
Така нищо не се случва.
А пък после се оплакваш,
че било ти много скучно...

Той, животът, вън те чака
да отидеш да го грабнеш.
Ако все пропускаш влака,
все такъв ще си останеш.

Мързелив, унил, навъсен
и от всичко недоволен.
Я вземи се поразмърдай!
Превърни се в птица волна.

Ходи ти се на карате,
ала още му се чудиш?
Е? И до кога ще чакаш?
В дядка ли да се превърнеш?

Все намираш си причини
вкъщи сам да си останеш.
Ала времето ще мине.
После май ще съжаляваш...

Нерешителен си, виждам.
Всичко ти се струва трудно.
Не че искам да обиждам,
но май действаш много мудно.

Хайде! Действай! И да сбъркаш,
някак все ще се оправиш.
Докато дивана търкаш,
недоволен ще оставаш.

Морала не нарушавай.
Не се карай със закона.
Но и стига гледа всичко
сам във къщи от балкона.

Знам, понякога е трудно.
От геройства няма нужда,
ала щом мечти ще сбъдваш,
леността навън изхвърляй.

Потруди се и ще стане.
Трябва само да устискаш.
Без пот трябва да останеш,
но ще имаш туй, що искаш.