30 авг. 2019 г., 23:56

Спътник по съдба 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
1082 2 0

В огледало от сълзи, 

отразени слънчеви лъчи.

Спомените избледняват,

съдбата озаряват. По пътя

черен ще вървиш, съдбата

си да изградиш.

 

Хора много ти ще срещаш

и за стари грешки ще се 

сещаш. Обещания много

ще дадеш, но от мъка ще

ги предадеш. Всеки ден

ще губиш, колкото и да

се трудиш.

 

Ден ще дойде и Той ще 

дойде. Спътник на кръстопът,

пътник на отсрещния път.

Слънце ще залезе, Луна ще

излезе. Съдбите ни кръстосани,

до Края са жигосани...

© Pamela M. Minkovska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??