30.08.2019 г., 23:56 ч.

Спътник по съдба 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
915 2 0

В огледало от сълзи, 

отразени слънчеви лъчи.

Спомените избледняват,

съдбата озаряват. По пътя

черен ще вървиш, съдбата

си да изградиш.

 

Хора много ти ще срещаш

и за стари грешки ще се 

сещаш. Обещания много

ще дадеш, но от мъка ще

ги предадеш. Всеки ден

ще губиш, колкото и да

се трудиш.

 

Ден ще дойде и Той ще 

дойде. Спътник на кръстопът,

пътник на отсрещния път.

Слънце ще залезе, Луна ще

излезе. Съдбите ни кръстосани,

до Края са жигосани...

© Pamela M. Minkovska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??