18 окт. 2017 г., 22:25

Сребро в косата

746 0 4

  Сребро в косата

 

Поглеждам се и гледам среброто в косата,

ден след ден увеличава се, това е Съдбата.

Важно е да бъде душата богата,

не може да се борим с природата!

 

Всеки бял косъм е спомен един,

едно преживяно добро или зло.

 

Уж ставаме по-мъдри, далѝ,

живота постепенно отминава, уви!

 

Тялото вехне но не старее сърцето,

то все още е сърцето на детето!

Копнее и тръпне да срещне Любовта,

да преживее отново, да усети Страстта!

Да усети до себе си друго туптящи сърце,

и едно красиво и добро женско лице.

 

Казват че среброто ми отива,

годините преживяни то не скрива!

 

Но важно е да бъдеш Човек,

с ценностите от миналия век!

 

Да обичаш и възпитаваш децата си така,

че  да не съжаляваш след време, някога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...