Пролет в очите й,
лято в снагата й.
Отлага тя моята есен.
Утро в нозете й,
пладне в очите й.
Ще изгрее ли в моята вечер?
Бели - ръцете й,
бяла - душата й.
Но са все по-бели косите ми.
Песни в мечтите й,
танци - словата й.
Думи лъжовни са дните ми.
© Ивайло Василев Все права защищены