28 авг. 2022 г., 17:51

Сребърно огледало

736 4 2

Аз сам си тръгвам - парещо студен,
нелепо закъснял за тая крачка,
не зная стъпките ми накъде ме влачат,
но виждам ясно - пътят е пред мен.

 

Луната, като призрак пребледняла,
в нощта ми се оглежда, поглед благ
сияе в тишината, леден мрак
със крехка съвършеност заблестява.

 

В съня ми тя е идвала преди
и всеки свой дъх давал съм на нея,
и губил съм я, сетне съм копнеел
под клепките ми пак да затрепти.

 

Разгръщал съм я в страници нечетени,
и чел съм я за пръв и сетен път,
а щом пък греховете в мене спят,
душите ни в една били са сплетени.

 

В миражи съм я срещал неведнъж
и чувал съм риданията ѝ молещи.
Пронизали гърдите ѝ, тополите,
пилели са я в мръзнещата ръж.

 

А тя била е жива в детска глъч.

 

До ситен дъжд в небето е горяла,
забравена, ранена, полумъртва,
тя - крехък силует и буря цяла.
По облаците днес на пръсти стъпва,
но виждам я тъй истинска пред мен,
Луната - сребърното огледало,
сред мигове стаени е трептяло
сред тоя мрак изгарящо студен.

 

Била е всяка крачица по пътя ми,
невидима почти, почти реална,
откривал съм се в сълзите ѝ стъклени,
в очите ѝ, на мойте огледални,

съзирал съм частиците от себе си,
които разпилял съм безразсъдно.
Прикривал съм я в най-дълбоки белези
и чакал съм в дъха ми да покълне.

 

Разцъфнали сред нощните цветя,
ръцете ѝ безплътни ме докосват.
От Лунното сияние омагьосан
в нощта ѝ като призрак блед се нося.
Тя - бряг студен, делящ на две света
и пламък нажежил небето стръмно,
тя - образ на дете и на жена,
в съня ми - привидение безсънно.

 

Запява ми със вятъра едва
дочута от съзнанието ми истина,
разказана от страници неписани;
запява ми със вятъра едва
Луната, че това е любовта.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...