5 июн. 2006 г., 22:22

Средата

1.6K 0 4
Рисувам. Тук и сега.
Рисувам свойта мечта.
Тя е картина.
Моят живот,
мойте сълзи,
моя свят,
мрака... Нали?!

------------------------

Сънувам. Тук и сега.
Сънят е мечта.
Моята болка,
моя затвор,
моите скоби,
белезници,
затвор.

------------------------

Крещя сам. Тук и сега.
Живота е нож...
Двуостър, жесток.
Живота е смърт.

------------------------

Моя е кален поток...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Брешков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много. Радвам се, че толкова топло ме приемате в този сайт, в който един приятел ме въведе. Може би го познавате...
  • Рисувам. Тук и сега.
    Рисувам свойта мечта.
    Тя е картина.
    Моят живот,
    мойте сълзи,
    моя свят,
    мрака... Нали?!
    Въздействащо! Живота - само в седем изречения
  • Хареса ми стихът ти!!! Поздрави и добре дошъл!!!
  • Борисе,от мен поздравления!Заслужаваш ги!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...