Jun 5, 2006, 10:22 PM

Средата

  Poetry
1.6K 0 4
Рисувам. Тук и сега.
Рисувам свойта мечта.
Тя е картина.
Моят живот,
мойте сълзи,
моя свят,
мрака... Нали?!

------------------------

Сънувам. Тук и сега.
Сънят е мечта.
Моята болка,
моя затвор,
моите скоби,
белезници,
затвор.

------------------------

Крещя сам. Тук и сега.
Живота е нож...
Двуостър, жесток.
Живота е смърт.

------------------------

Моя е кален поток...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Брешков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви много. Радвам се, че толкова топло ме приемате в този сайт, в който един приятел ме въведе. Може би го познавате...
  • Рисувам. Тук и сега.
    Рисувам свойта мечта.
    Тя е картина.
    Моят живот,
    мойте сълзи,
    моя свят,
    мрака... Нали?!
    Въздействащо! Живота - само в седем изречения
  • Хареса ми стихът ти!!! Поздрави и добре дошъл!!!
  • Борисе,от мен поздравления!Заслужаваш ги!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...