Среднощен влак
В един среднощен влак
се вози Самотата,
невидима, с наведена глава.
Отсреща й е седнала Тъгата.
Унила е... Невидима и тя.
А сетне от незнайна гара
се качва някакъв човек.
Той сяда на седалка стара
и някак си се чувства лек,
напуснал гарата незнайна.
Достига дестинацията крайна
незнайният среднощен влак.
Усмихнати са Самотата и Тъгата,
а тъжен е самотният човек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Драгомир Лаброев Все права защищены
