7 oct 2017, 11:06

Среднощен влак 

  Poesía » Otra
551 0 0

В един среднощен влак
се вози Самотата,
невидима, с наведена глава.
Отсреща й е седнала Тъгата.
Унила е... Невидима и тя.
А сетне от незнайна гара
се качва някакъв човек.
Той сяда на седалка стара
и някак си се чувства лек,
напуснал гарата незнайна.
Достига дестинацията крайна
незнайният среднощен влак. 
Усмихнати са Самотата и Тъгата,
а тъжен е самотният човек.

© Драгомир Лаброев Todos los derechos reservados

Драгомир Лаброев

6.10.2017 

В един влак...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??