16 мая 2007 г., 10:39  

СРЕДНОЩНА

1.2K 0 23

Среднощна съм - за утрото не мисля.
Със совите... по тъмно преговарям.
И виждам как луни звездите раждат.
От изгрева... очите си затварям.
Среднощна съм, а колко съм проклета.
Та бялото нима да не е черно?
Пропих дори (какво като повръщам?)
Превърнах всичко дневно във вечерно.
Среднощна съм - дори не ми и пука.
От гордост се научих на пълзене.
Подушва ме кварталната ни кучка,
съвсем ми ходи стойка - "На колЕне"
Среднощна съм, а май съм и безлична.
Остана само свещ да си припалвам.
 Душата ми - съвсем шизофренична.

 

Аз... не със теб... със луди разговарям!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....