Бяхме самотни сенки, скитащи в малкото паркче.
Вървяхме рамо до рамо,
самотни в своите спомени,
самотни в смеха си,
самотни в свойте откровения
и след всяко откровение,
рамо до рамо - сами по пътеките.
Студените лампи светеха,
студеното време се мръщеше,
но в полунощ е достатъчно тъмно,
за да не видиш това,
за да объркаш храста с човек ...