Nov 23, 2010, 9:13 PM

Среднощни разходки

  Poetry
1.4K 0 0

    Бяхме самотни сенки, скитащи в малкото паркче.

    Вървяхме рамо до рамо,

    самотни в своите спомени,

    самотни в смеха си,

    самотни в свойте откровения

    и след всяко откровение,

    рамо до рамо - сами по пътеките.

    Студените лампи светеха,

    студеното време се мръщеше,

    но в полунощ е достатъчно тъмно,

    за да не видиш това,

    за да объркаш храста с човек

    и човека със бурен,

    за да не видим, че пак сме далечни.

    И по мъртвите сиви алеи,

    и по мъртвите стръкчета бурени

    остават невидими нашите стъпки...

    В среднощния мрак със заспало движение

    говорим за своя живот,

    говорим, без да се гледаме.

    Две сенки, защото другите спят -

    един до друг, без да се докоснем.

    Пътеки запуснати и сиви алеи,

    а ние вървим ли, вървим,

    отново във кръг, защото паркът е малък...

    На тъмно, на светло, на тъмно се щураме,

    но тръгваме по отъпкани пътища

    към пейките, покорно предлагащи гръб,

    към пейките под студените, белезникави лампи.

    Говориме много за своя живот,

    за надежди, любов и крушения,

    говорим и всеки си гледа обувките -

    отново сами, дори в откровения,

    които изричаме рядко на глас.

    А после по мъртвите улици

    вървим назад към дома,

    излели част от своята болка

    и, може би, влели друга отрова в кръвта.

    Самотни сенки в тишината на улиците,

    самотни две сенки в малкото паркче,

    поели по познатите пътища заедно,

    рамо до рамо,

    но никога ръка за ръка.

 

2010 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Цанева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...