Във звездна нощ, сред гъстата трева

щурче с цигулка свири нежни трели,

унася мисли, чувства, сетива ...

Под свод небесен скитник съм безцелен.

Астероид възседнал, Малък Принц

ще профучи, развяващ пелерина,

а метеор вещае с пламък син

на нечии амбиции кончина.

Макар прикрита зад мъглявина,

на Андромеда булото ще вдигна,

отзад ще шляпна пълната Луна,

тя съзаклятнически ще ми смигне.

Но ще прекъсна танеца си див,

когато «Кукуригу!» се извие,

преди със реализъм делник сив

магията среднощна да изтрие.