20 авг. 2013 г., 21:48

Среднощно 

  Поэзия » Другая
609 0 4



Гълъбе,

защо не спиш,

а по прозореца

тихичко почукваш,  

пърхаш нервно с криле

и гукаш, гукаш,

гукаш…

Знаеш ли,

от лунната милувка

перцата ти сребреят,

а в очите ти

звездите

немирни пламъчета палят.

Да бях луна,

с ръка да те погаля

или звездица,

взора ти да срещна…

Но и така,

през стъклото,

любувам ти се

и ме радваш,

среднощно гостенче,

гальовно пеещо ми

„Гу-гууу, гу-гууу,

гууу…”

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??