16 мая 2010 г., 10:57

Среща

846 0 0

Стъпвам, пристъпвам към празнична маса...

Стъпвам, пристъпвам към другари добри...

Наздраве да кажем с напълнени чаши

и нека в очите ни огън гори...

 

Какво за нас е този ден?

Какво за нас е този приказен час?

Нима отново всички се смеем?!

Нима отново сме сякаш в час?!

 

Но какво ще е клас без учител?

Но какво ще е клас без водач?

Ооо!... Не!... Казваме всички...

Ето ги!... Ето ги!... Тук са, сред нас!...

 

- "Обръщение към учителите"

 

"Без Вас сме като дърво без корен..."

"Без Вас сме като крепост без стена..."

"Но с Вас сме като океан огромен,

който докосва всяка земя."

 

Ръка за ръка ний вървяхме до Вас

и в моментни падения Вие падахте с нас...

Желаехте от нищо да не се боим

и ни посочихте път, по който да вървим...

 

И нека станем и наздраве кажем...

И нека тоз другарски ден да Благословим...

И пред Вашата подкрепа и всеотдайност

дълбоко да се поклоним!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люси Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....