1 сент. 2009 г., 10:31

Среща 

  Поэзия
498 0 1

Когато си до мен, усещам сила,

обгърната от двете ти ръце.

Дъждът измива прашните ни същности

и ражда се любов като дете.

 

Мозайката на твоите черти

подреждам несъзнателно забързан

и се пресичат нашите светове,

макар за кратко слели своите пътища.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??