beggins (Пламен Сивов)
84 1
22 февр. 2017 г., 08:57

Среща 

  Поэзия » Философская
368 5 7

Попитахме веднъж един мъдрец

щастлив ли е, когато гледа бора.

А той замери ни със шепа пръст,

усмихна се и кротко заговори:

 

- Живея със тревичка във уста.

През къщата ми ручеят минава.

Мълчах тъй, както дишах - и сега

не питам вече колко ми остава.

 

Събирах билки в топлата следа

на мъртвите, които не изпратих.

Момче, подай бурканчето с меда,

че моят чай горчив е, но безплатен.

 

- Кажи ни, дядо, много ли горчи,

щом портите след тебе се захлопват?

- Това са порти към добри реки,

където всеки тегли свойта лодка.

 

- В коритото на лодката сега

растат глухарчета, жълтее плява…

- Това е старата умора на света -

от тежките весла и от забравата.

 

- Пресъхне ли любовната жлеза,

монетите ти вече не купуват...

- Остава само първата жена,

която ме позна и ме събуди.

 

- Сега кажи - жена ли е смъртта?

Защо смъртта прилича на жената?

- Това е малката лъжа на възрастта -

копнежът за прекрасна непозната,

 

копнежът да познаете света... 

Пулсира хищно сънната ви вена!

Но истинският мрак избива там,

където има нещо осветено,

 

където спречкват се любов и смърт

и кокалът и ножът се протриват…

Това е болката от жилото в плътта,

която се лекува с хляб и вино.

 

Уплаши ли ви стройната гора?

Високите дървета падат лесно -

не дялкайте приклади за война,

от тях сковете кръстовете честни.

 

Ще има първо плясък на крила,

и болка, и усещане за полет,

а после ще се спусне тишина,

в която можеш само да се молиш.

 

Тогава някак ще се разбере

как птиците със вятъра работят.

…А връхчето на бора си расте

отвъд ума ви и отвъд живота.

 

…Изплака старецът. Зад сухия му гръб

една позната сянка се промъкна,

за кратко блесна острият й ръб

под бора вездесъщ... И той замлъкна.

 

Потънахме във строгата мъгла -

мъже с петно от кръв върху ревера.

Което беше дъжд, сега е сняг.

Което беше днес, сега е вчера.

 

Сега вървим през своята вина,

отъпкали и делник, и неделя...

И всеки търси борова гора,

която непременно да засели.

© Пламен Сивов Все права защищены

2016

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкошен изказ,който рисува мъдро и ни прави съпричастни! Браво!🐎
  • Радвам се, че попаднах тук! Много ми хареса!
  • "Ще има първо плясък на крила,
    и болка, и усещане за полет,
    а после ще се спусне тишина,
    в която можеш само да се молиш."

    Навярно е така...
    Хубаво стихотворение!
  • Харесах! Да, всеки ще тегли своята лодка! Каквото е надробил, това ще сърба!
  • Малко е труден за смилане,поне за мен изисква напрегнатост..Нооо..Страхотен изказ,житейски познания и интересен сюжет.Определено ме грабна!
  • Мъдрост, поднесена увлекателно и красиво! Поздравления!
  • Наистина е бил мъдър човек... Цялото стихо ми хареса изключително много и няма нужда от дълъг коментар, който го прочете ще разбере...
Предложения
: ??:??