СРЕЩА
ПОВЕРИЕТО ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА -
"Две мълнии не падат на едно дърво..."
Пламтящо цвете овъгли небето в мен.
Тревата тихо ляга под коси дъждове -
постеля за прогизналия скитник.
Той спира тук, съблича дрехата си бавно,
а тя - съшита от съмнения...
Раним е в свойта голота,
като елен - треперещ.
Бръмчи далечна тетива
и между облаците се показва
острие от слънце.
Върхът му с грохот се забива
в изхлузената кожа,
която се превръща във огнище.
Ти, скитнико, преобрази
най-пустата коруба в дом!
Ще го населя с твойта уязвимост
и с мълнията, паднала върху ми...
и той ще стане убежище за ясновидци.
Ръцете ни чувствителни тогава
ще разпилеят всеки гръм
на весели трохи за птици.
Две мълнии не падат на едно дърво...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Ресенска Все права защищены
, благодаря!