СРЕЩА
ПОВЕРИЕТО ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА -
"Две мълнии не падат на едно дърво..."
Пламтящо цвете овъгли небето в мен.
Тревата тихо ляга под коси дъждове -
постеля за прогизналия скитник.
Той спира тук, съблича дрехата си бавно,
а тя - съшита от съмнения...
Раним е в свойта голота,
като елен - треперещ.
Бръмчи далечна тетива
и между облаците се показва
острие от слънце.
Върхът му с грохот се забива
в изхлузената кожа,
която се превръща във огнище.
Ти, скитнико, преобрази
най-пустата коруба в дом!
Ще го населя с твойта уязвимост
и с мълнията, паднала върху ми...
и той ще стане убежище за ясновидци.
Ръцете ни чувствителни тогава
ще разпилеят всеки гръм
на весели трохи за птици.
Две мълнии не падат на едно дърво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Ресенска Всички права запазени
, благодаря!