ПОВЕРИЕТО ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА -
"Две мълнии не падат на едно дърво..."
Пламтящо цвете овъгли небето в мен.
Тревата тихо ляга под коси дъждове -
постеля за прогизналия скитник.
Той спира тук, съблича дрехата си бавно,
а тя - съшита от съмнения...
Раним е в свойта голота,
като елен - треперещ.
Бръмчи далечна тетива
и между облаците се показва
острие от слънце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация