Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
30.09.2007 г., 13:20 ч.

СРЕЩА 

  Поезия
471 0 5

                                        ПОВЕРИЕТО ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА -
                                        "Две мълнии не падат на едно дърво..."

                                        Пламтящо цвете овъгли небето в мен.
                                        Тревата тихо ляга под коси дъждове -
                                        постеля за прогизналия скитник.
                                        Той спира тук, съблича дрехата си бавно,
                                        а тя - съшита от съмнения...
                                        Раним е в свойта голота,
                                        като елен - треперещ.
                    
                                        Бръмчи далечна тетива
                                        и между облаците се показва
                                        острие от слънце.
                                        Върхът му с грохот се забива
                                        в изхлузената кожа,
                                        която се превръща във огнище.

                                        Ти, скитнико, преобрази
                                        най-пустата коруба в дом!
                                        Ще го населя с твойта уязвимост
                                        и с мълнията, паднала върху ми...
                                        и той ще стане убежище за ясновидци.
                                        Ръцете ни чувствителни тогава
                                        ще разпилеят всеки гръм
                                        на весели трохи за птици.

                                        Две мълнии не падат на едно дърво... 
                                     

                                        

                         
 

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??