21 окт. 2010 г., 17:35

Среща

867 0 1

СРЕЩА

 

Натъпках куфара със спомени,

но няма да го взема с мене.

Ще го изпратя по куриер -

на следващия кръстопът

и до поискване, или дори

с наложен някакъв платеж.

Ще облека отново шлифера,

ще сложа онзи вестник -

със  първото стихотворение

във джоба

и ще отида сам на срещата.

Да видя

дали ме чака

онзи еднорог, за който

са ми чели приказки.

Дали е толкова сребрист

и дали ще ме познае?

Дано!!!

Дано ме отведе до хоризонта,

където се преливат

синьото и златното

и ражда се душата на море.

 

Вървя и нищо аз не нося,

отивам, за да срещна светлината.

От еднорога милостиня днес не прося –

отивам, за да пипна  СВОБОДАТА...

Така  че,  ако някъде ви питат

за куфара  и куриера.

Кажете им -  те още скитат -

опитват се да ме намерят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...