21 окт. 2010 г., 17:35

Среща

871 0 1

СРЕЩА

 

Натъпках куфара със спомени,

но няма да го взема с мене.

Ще го изпратя по куриер -

на следващия кръстопът

и до поискване, или дори

с наложен някакъв платеж.

Ще облека отново шлифера,

ще сложа онзи вестник -

със  първото стихотворение

във джоба

и ще отида сам на срещата.

Да видя

дали ме чака

онзи еднорог, за който

са ми чели приказки.

Дали е толкова сребрист

и дали ще ме познае?

Дано!!!

Дано ме отведе до хоризонта,

където се преливат

синьото и златното

и ражда се душата на море.

 

Вървя и нищо аз не нося,

отивам, за да срещна светлината.

От еднорога милостиня днес не прося –

отивам, за да пипна  СВОБОДАТА...

Така  че,  ако някъде ви питат

за куфара  и куриера.

Кажете им -  те още скитат -

опитват се да ме намерят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...