СРЕЩА

Натъпках куфара със спомени,

но няма да го взема с мене.

Ще го изпратя по куриер -

на следващия кръстопът

и до поискване, или дори

с наложен някакъв платеж.

Ще облека отново шлифера,

ще сложа онзи вестник -

със  първото стихотворение

във джоба

и ще отида сам на срещата.

Да видя

дали ме чака

онзи еднорог, за който

са ми чели приказки.

Дали е толкова сребрист

и дали ще ме познае?

Дано!!!

Дано ме отведе до хоризонта,

където се преливат

синьото и златното

и ражда се душата на море.

Вървя и нищо аз не нося,

отивам, за да срещна светлината.

От еднорога милостиня днес не прося –

отивам, за да пипна  СВОБОДАТА...

Така  че,  ако някъде ви питат

за куфара  и куриера.

Кажете им -  те още скитат -

опитват се да ме намерят...