Аз чакам скоро да се появиш,
но не защото те забравих,
не със усмивка да се отплатиш,
че ти позволих да ме оставиш...
А да си спомня що е любовта,
как ме залъгваше красиво,
и както бе тогава, след това
безразлично от мен си отиваш.
Подай ръка, за танца на живота,
за мене мина доста време,
мисля, че аз върнах ти каквото
поиска ти, от теб да взема...
Любовта ти върнах в повече
и няма нищо черно между нас,
може би едно, че още те
обичам, но това не съм аз...!
© Авде Дуае Все права защищены