Jun 10, 2012, 1:26 PM

Среща с теб

  Poetry » Love
736 0 0

Аз чакам скоро да се появиш,

но не защото те забравих,

не със усмивка да се отплатиш,

че ти позволих да ме оставиш...

 

А да си спомня що е любовта,

как ме залъгваше красиво,

и както бе тогава, след това

безразлично от мен си отиваш.


Подай ръка, за танца на живота,

за мене мина доста време,

мисля, че аз върнах ти каквото

поиска ти, от теб да взема...


Любовта ти върнах в повече

и няма нищо черно между нас,

може би едно, че още те

обичам, но това не съм аз...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авде Дуае All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....