Среща със самотата
С един вързоп под мишница на прага те посрещам.
Зад тебе сянката, стаила се на две и тя мълчи.
А в очите сведени до дъното на Ада,
тъгата ти пронизва ме с разрошени коси.
Не ти е нужно да те каня.
Ти пътя към сърцето извървявала си и преди.
От твоите пръсти грапави следите още нося,
с имена различни, но винаги със парещи сълзи.
Коварство се наричаше понякога,
със гордо вдигната глава.
Стаена зад красивата фасада,
ти спъваше и най-красивата мечта.
Друг път в лицемерната прегръдка на кралица
се събуждах с наранена, стенеща душа.
И само споменът от дъхавите рози до леглото
напомняше, че тук, любов, за малко си била.
Не се смили дори с лъжи да ме обличаш.
А комплиментите изливаше с ведро.
От тях поникваше едно след друго цвете,
с което се гордееше, оставила във мен клеймо.
Сега, съдба, ти чакаш мойта благодарност.
А как за всичко мога да се разплатя?
В живота се раздавах без остатък,
но не съм нещастна от това.
Ти днес стоиш на прага ми смирена,
със ново име, което не изричаш от вина.
Но само тази нощ със тебе ще попея,
а на сутринта ще те изпратя... самота.
Т.К.
© Таня Кирилова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Мини край нея с вдигната глава!!!
Поздравления Таня! -
Много силен стих!!!Прегръдки!!!
-
Силен и съдържателен стих!Хареса ми много!
-
Невероятен стих, невероятен!
Поздрави, Таня. -
Ех, тази неканена и нежелана гостенка! Обрисувала си я във всичките и тоалети, но пак не може да я харесаме!... Хубав стих!
-
След всяка среща с нея - самотата,
на прага чака още по-истинска любовта!
Поздрави за красивия стих! -
Изпрати я тази самота по живо и здраво!Изповедален стих, Таня!
-
С това често сменяне на имената е възможно да я объркаш-да.
Но след припознаването я отпрати, самотата.
Много ми хареса стихотворението ти, поднесено по невероятен начин.
Поздравчета!
-
Прекрасен е стиха ти!докосна ме и много ми хареса!поздрав!
-
!!!!!!!!!!
Прелест!!!
Аплодисменти!!! -
Изпрати я!
Хареса ми тази твоя изповед!
Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ти пътя към сърцето извървявала си и преди.
От твоите пръсти грапави следите още нося,
с имена различни, но винаги със парещи сълзи
Много красиво...просто...
Друг път в лицемерната прегръдка на кралица
се събуждах с наранена, стенеща душа.
И само споменът от дъхавите рози до леглото
напомняше, че тук, любов, за малко си била.
Така е май -любовта винаги е кратка.