стели1 (Стела Костова)
3 3
12 мар. 2019 г., 17:41

Среща в незримото 

  Поэзия
604 5 7

Останаха под белите черници,

на пейчицата с черга от камъш,

на мама двете лъскави къдрици

и татко свит, под вчерашния дъжд.

 

Разлиства всяка пролет във зелено

за мама оня спомен неизпят,

във който със коси неосланени

до нея е застанал татко млад.

 

И като късна есен после здрача,

грижовно всеки спомен ще сплете

за оня ден, във който ще закрачат

по пътя си към другото небе.

 

Сънят ми връща белите черници

и пейчицата с черга от камъш.

Там чака мама с буйните къдрици,

до нея татко - с вчерашния дъжд.

 

Аз сядам тихо-тихо помежду им-

отронен лист в предутринния звън.

А после ще си тръгна от света им

до следващия светлосънен сън.

© Стела Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??