14 дек. 2015 г., 17:43

Среща в парка 

  Поэзия » Любовная
264 0 4

Срещнахме се в паркова алея:

ти сама и аз самичък пак.

Спрях до тебе гузно, но не смея

да погледна новия ти лак.

 

Хубава си даже и до днеска,

пак косата ти стои на кок.

Сякаш си художествена фреска

за годност с неизтекъл срок.

 

Вярвам и не вярвам на очите:

туй на яве ли е или сън?

В мен напират даже и сълзите,

щом в сърцето ми забиваш трън.

 

Тихомълком с поглед ме подмина.

Не посмя да спреш до мен поне.

Колко от раздялата измина?

Помниш ли ги нощните коне?

 

Бързаш да погалиш друго рамо.

Може би си имаш своя дом.

В мен остава срещата ни само

смачкана в житейския синдром.

 

Пàдна пред очите ми завеса.

Таз алея се покри с листа.

Боже, искам твоята намеса-

теб да словославям със уста!

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно Никола, поздрави и от мен!
  • Много е хубаво, Никола! Безнадеждна красота!!!
  • Хубаво е, Никола! Тъжно и затова още по-хубаво. Персонифицирах се с лирическия, а това е сигурен знак за успешна поезия. Поздрав и нови вдъхновения!
  • Нещо безвъзвратно отминало...
    Всеки, който е обичал, има и пропуснати мигове.
    Хубаво си го казал, Колич!
Предложения
: ??:??