14 дек. 2015 г., 17:43
Срещнахме се в паркова алея:
ти сама и аз самичък пак.
Спрях до тебе гузно, но не смея
да погледна новия ти лак.
Хубава си даже и до днеска,
пак косата ти стои на кок.
Сякаш си художествена фреска
за годност с неизтекъл срок.
Вярвам и не вярвам на очите:
туй на яве ли е или сън?
В мен напират даже и сълзите,
щом в сърцето ми забиваш трън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация