Среща в парка

Dec 14, 2015, 5:43 PM

Poetry » Love

307 0 3

Срещнахме се в паркова алея:

ти сама и аз самичък пак.

Спрях до тебе гузно, но не смея

да погледна новия ти лак.

Хубава си даже и до днеска,

пак косата ти стои на кок.

Сякаш си художествена фреска

за годност с неизтекъл срок.

Вярвам и не вярвам на очите:

туй на яве ли е или сън?

В мен напират даже и сълзите,

щом в сърцето ми забиваш трън.

Тихомълком с поглед ме подмина.

Не посмя да спреш до мен поне.

Колко от раздялата измина?

Помниш ли ги нощните коне?

Бързаш да погалиш друго рамо.

Може би си имаш своя дом.

В мен остава срещата ни само

смачкана в житейския синдром.

Пàдна пред очите ми завеса.

Таз алея се покри с листа.

Боже, искам твоята намеса-

теб да словославям със уста!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nezemna (Неземна)

2015-12-15T07:29:18+02:00

Много е хубаво, Никола! Безнадеждна красота!!!
vega666 (Младен Мисана)

2015-12-14T19:21:19+02:00

Хубаво е, Никола! Тъжно и затова още по-хубаво. Персонифицирах се с лирическия, а това е сигурен знак за успешна поезия. Поздрав и нови вдъхновения!
voda (Елица Ангелова)

2015-12-14T19:14:08+02:00

Нещо безвъзвратно отминало...
Всеки, който е обичал, има и пропуснати мигове.
Хубаво си го казал, Колич!