Среща в парка
Срещнахме се в паркова алея:
ти сама и аз самичък пак.
Спрях до тебе гузно, но не смея
да погледна новия ти лак.
Хубава си даже и до днеска,
пак косата ти стои на кок.
Сякаш си художествена фреска
за годност с неизтекъл срок.
Вярвам и не вярвам на очите:
туй на яве ли е или сън?
В мен напират даже и сълзите,
щом в сърцето ми забиваш трън.
Тихомълком с поглед ме подмина.
Не посмя да спреш до мен поне.
Колко от раздялата измина?
Помниш ли ги нощните коне?
Бързаш да погалиш друго рамо.
Може би си имаш своя дом.
В мен остава срещата ни само
смачкана в житейския синдром.
Пàдна пред очите ми завеса.
Таз алея се покри с листа.
Боже, искам твоята намеса-
теб да словославям със уста!
© Никола Апостолов All rights reserved.
