Срещнах те онази нощ в съня си…
Срещнах те онази нощ в съня си…
Беше хладна, непозната среща…
Чужда и мъчителна в мен угасва...
И жарава в очите погасва…
Къде е топлината?
Къде е птичата песен?
Кое утро ще бъде добро?
Не можеш ли поне за малко
да си припомниш как е било?!
Гледаш ме…
Сякаш ме няма, нали?!
Добиваш отнесен,
ала напрегнат израз…
сякаш се вслушваш в понесена
от вятъра, тиха песен…
Очите ти все така мъртви остават…
Сякаш ме няма, нали?
И питаш ме омраза ли изпитвам…
Не! Не мразя този, от който съм градена…
Омраза не изпитвам…
Само нещо като присвиване на сърцето…
Като тежест…
Мълчим си…
Нямаме думи, нали?
А чувствата по дяволите пратихме…
Какво изпитваш?
За мен е… де да знам…
Не толкова страдание,
колкото празнота…
Не толкова болка,
колкото липса…
И тя ме пробожда…
Накъде да вървя?
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
