lips_of_angels
164 результатов
Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...
  768  12 
  787  13 
Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...
  944  16 
***
Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...
  673  11 
Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди. ...
  770  12 
Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...
  794  19 
Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...
  692  14 
Излитам на небето, без да знам
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...
  981  26 
Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...
  794 
Ти си нещо, което не знам дали се е случило,
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...
  915  25 
“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...
  1132  29 
Щом любовта ти е измислен праг,
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг ...
  1398  35 
Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...
  1261  19 
***
“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.”
Д. Тонев
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим. ...
  1129  17 
Понеделник тежи като старо мълчание.
А минутите режат простора на ситни дъги,
на безцветни и пусти човешки отрязъци,
във които тъгата полека с ръце ме души.
Без да зърна онази във сиво госпожица, ...
  1053  22 
След мен ще ти остане само вятър,
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...
  1091  14 
Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...
  894  21 
Изчезвам. И не знам дали усещаш,
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене. ...
  1155  24 
Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...
  1014  22 
Мълчи ми се за всички етикети,
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът ...
  819  17 
Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
  1130  29 
Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...
  1649  19 
“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...
  915  27 
"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...
  1258  22 
Дар
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли. ...
  1878  38 
***
Слънцето сега е жълта люспа
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...
  891  21 
“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето. ...
  1161  32 
Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства, ...
  926  10 
Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин, ...
  1080  29 
Имам навика, имам някаква странна привичка
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...
  725  18 
Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...
  859  20 
Излизам пак на улицата. Тъмно е.
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...
  978  30 
Дай ми късче небе и живота на някоя мида.
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов, закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
се е свършило. ...
  928  15 
Безсънна е нощта, почти бездънна.
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено,
и липсата, залепнала на устната.
Не казвай нищо. Просто слушай. ...
  765  16 
Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...
  782  14 
Понеже като ехо отшумя
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган, ...
  791  19 
Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...
  964  14 
В тъмното някой ме вика по име
и се сплитам на възел от тишина.
Думите... думите в мене се бият.
А аз се събирам във шепи с дъжда.
Боси, сълзите ми, някак се гонят. ...
  698  16 
Не мога да заспя. Броя овце
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...
  979  16 
Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...
  896  24 
Предложения
: ??:??