7 апр. 2016 г., 22:39

Срещу себе си

605 0 0

Рядко оставям човек да върви
по пътеката от моите засъхнали сълзи.

 

Рядко оставям след себе си следи
когато нечовешки много ме боли.

 

Рядко заставам с наведена глава, 
рядко наобратно започвам да вървя.

 

Рядко прикривам зад усмивка тъга, 
рядко крия се зад тъмни очила.

 

Рядко го правех, обаче сега
обръща се всичко. Къде пак греша?

 

Никога от никого толкова много не искам, 
никога никого за нищо не притискам.

 

Трудно. Мъчно. Непосилно. Да, понякога ми е.
Призрак сред хора. Не, няма да бъда. Дори тогава не.

 

Но не съди, преди да знаеш всичко. Не мисли.
Не предполагай, не сравнявай... Не вини.

 

Не знаеш колко и какво отнема, нито как или защо,
да събереш парчетата отново. Всичките. В едно....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчице Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...