Стаено...
Трябва да те видя,
за да спра да си мечтая...
Да забравя всичко във една прегръдка.
Да запомня всичко във една целувка.
Всичко да ти кажа във една усмивка...
Как мечтите да не стават спомени?
Да не им ли давам да се случват?
Отговор - мълчание...
Като пропусната възможност...
Като несбъднат блян...
Като предупреждение...
© Павлина Петрова Все права защищены